изкупление – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на изкупление
В богословски контекст – спасението на човечеството от греха чрез жертвата на Иисус Христос на кръста.
2. Значение на изкупление
В религиозен смисъл – освобождаване от духовно робство и грях чрез божията милост и благодат.
3. Значение на изкупление
В преносен смисъл – изкупване на вина или грешка чрез страдание, жертва или добри дела.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Изкупление е съществително име от среден род. членува се с пълен член -то (изкуплението). множествено число се образува с окончание -я (изкупления), но рядко се използва. думата е отглаголно съществително, произлизащо от глагола изкупвам.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Изкупление се среща предимно в религиозни и богословски текстове. думата е централна за християнската доктрина за спасението. използва се също в художествената литература и публицистиката в преносен смисъл. в разговорната реч се употребява с по-широко значение на изкупване на вина.
Семантична характеристика
Изкупление е ключово понятие в християнската теология. семантично обхваща идеите за жертва, спасение и освобождение от греха. думата предполага наличие на вина или грях и необходимост от тяхното преодоляване. в християнския контекст изкуплението е свързано неразривно с кръстната жертва на Христос. то включва както изкупването от първородния грях, така и от личните грехове.
Типични словосъчетания
Изкупление се среща в следните типични словосъчетания и фрази: