ирония – Значение на думата в българския речник

съществително име, женски род
иро́ния

Какво означава?

1. Значение на ирония

В литературата – стилистична фигура, при която казаното има обратен на буквалния смисъл, като се цели осмиване или критика.

2. Значение на ирония

В общоупотребимия смисъл – подигравателно отношение, изразено чрез думи с противоположно значение на действителното.

3. Значение на ирония

Във философията – метод на познание, при който чрез привидно незнание се разкрива истинската същност на нещата, както при сократовата ирония.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Ирония е съществително име от женски род, което се членува с определителен член -та. множественото число е иронии. думата произхожда от гръцкото eironeia, което означава преструвка, притворство. тя се използва свободно във всички функционални стилове на езика.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Ирония е широкоупотребима дума, присъстваща в книжовния, публицистичния и разговорния стил. в литературознанието тя е ключов термин за анализ на авторовата позиция. в ежедневната реч иронията се използва като средство за хумор и критика. в литературата на българското възраждане иронията е важен похват за разобличаване на недостатъци.

Семантична характеристика

Ирония принадлежи към семантичното поле на преносността и критичността. думата предполага двойственост на значението и интелектуална дистанция. в литературен контекст тя се разграничава от сарказма по своята по-мека и по-фина форма. семантично е свързана с понятията сарказъм, хумор и пародия.

Типични словосъчетания

Ирония се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

тънка ирония в разказа
ирония на съдбата
горчива ирония на автора
ирония и сарказъм в текста

Свързани думи и синоними