интонация – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на интонация
Музика – Точност на възпроизвеждане на височината на тоновете при пеене или свирене; способност да се пее или свири „чисто“, без фалшиви ноти.
2. Значение на интонация
Лингвистика – Промяна на височината, силата и тембъра на гласа при говорене, която предава емоционално и смислово съдържание на изречението.
3. Значение на интонация
Музика – Началните тонове на мелодия или музикална тема; начин, по който се започва музикална фраза.
4. Значение на интонация
Преносно – Тон, настроение, емоционална окраска на изказване или произведение.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Интонация е съществително име от женски род, което се членува с определителен член -та. Множественото число е „интонации“. Думата произлиза от латинското intonatio, свързано с глагола intonare (звуча, затонявам). Склонява се по правилата за съществителни от женски род, завършващи на -ия.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Интонация се използва активно в музиката, лингвистиката и ежедневната реч. В музикален контекст чистата интонация е едно от основните изисквания към певците и инструменталистите. В лингвистиката интонацията е ключов елемент на прозодията. В разговорната реч често се коментира интонацията на говорещия като показател за неговото настроение или отношение.
Семантична характеристика
Интонация обединява значенията си около идеята за звукова височина и нейните промени. В музиката фокусът е върху точността на височината, а в лингвистиката — върху мелодичните промени в речта. И в двата случая интонацията е средство за изразяване на смисъл и емоция чрез звук. Преносното значение разширява тази идея към емоционалния тон на всяко изказване.
Типични словосъчетания
Интонация се среща в следните типични словосъчетания и фрази: