институция – Значение на думата в българския речник

съществително име
институ̀ция

Какво означава?

основно – Сфера на социалните отношения или обществен орган, установени юридически или морално.

правен – Учреждение или организация с обществен, държавен или международен характер, създадена за определена цел.

социол. – Установена форма на действие, организирано според общоприети принципи на поведение, управляваща важни области от обществения живот.

формално – Официална институция, основана на писани правила, предписващи конкретни роли на участниците.

неформално – Неформални правила, присъщи за дадена култура, описващи правилното поведение без изрично вписване в правото.

Институция заемка от латински чрез немски, с книжовен характер и без особености в словообразуването.

Институция обхваща регистри от академичен до публичен, с акцент върху институционални теми.

Институция в българската култура се свързва с държавни органи и исторически институции като църквата.

Институция се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

институцията на църквата

държавна институция

образователна институция

финансова институция

международна институция

формална институция