инфаркт – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на инфаркт
спец. – ограничен участък некроза в орган или тъкан поради нарушено кръвоснабдяване[1][4][7]
2. Значение на инфаркт
мед. – тежко сърдечно-съдово заболяване, при което се уврежда или умира част от сърдечния мускул от липса на кислород[2][3][6]
3. Значение на инфаркт
разг. – сърдечен удар, животозастрашаваща ситуация с блокирано кръвоснабдяване на сърцето[3][5][6]
4. Значение на инфаркт
прен. – силен емоционален или работен стрес, наричан фигуративно ‘инфаркт’ поради внезапност и интензивност[7]
Граматична характеристика
Морфологични особености
Инфаркт мъжки род, единствено и множествено число с форми мн. инфа̀ркти, (два) инфа̀ркта. несе неопределителен член -т, определителен -ът. заимствано от лат. infarctus чрез нем. или руски, образува съставки като инфаркт на миокарда. без особености в склонението, подчинява се на стандартното за мъжките съществителни имена.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Инфаркт използва се предимно в медицински, научни и разговорни контексти за описание на сърдечно заболяване. уместна в професионални текстове, новинарски статии и ежедневен език при обсъждане на здраве. обхваща формален медицински регистър и неформален разговорен, често с емоционална тежест.
Семантична характеристика
Инфаркт свързана с областта на кардиологията и некрозата от исхемия, с конотации на внезапна опасност и смъртност. асоциира се със сърдечен удар, различен от инсулт или арест. преносно означава емоционален колапс, с културни препратки към стрес и начин на живот.
Типични словосъчетания
Инфаркт се среща в следните типични словосъчетания и фрази: