имитация – Значение на думата в българския речник

съществително име, женски род
имита̀ция

Какво означава?

1. Значение на имитация

Муз. – Полифоничен похват, при който мелодична тема, изложена в един глас, се повтаря последователно в друг глас на различна височина.

2. Значение на имитация

Общоупотр. – Подражание, копиране на нечие поведение, стил, маниер или външен вид.

3. Значение на имитация

Изк. – Копие или реплика на оригинално произведение, изработена с цел да наподоби оригинала.

4. Значение на имитация

Муз. теория – Основен структурен принцип на фугата и канона, при който темата преминава последователно през различните гласове.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Имитация е съществително име от женски род, единствено число. Членуваната форма е имитацията. Множественото число е имитации. Думата произлиза от латинското imitatio — подражание. Образува производни: имитирам (глагол), имитационен (прилагателно).

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Имитация е многозначна дума, която се употребява както в специализирани музикални контексти, така и в ежедневната реч. В музиката терминът описва конкретен полифоничен похват, докато в общоупотребимия език означава подражание или копиране. Стилистично думата е неутрална и се среща във всички функционални стилове на българския език.

Семантична характеристика

Имитация семантично обединява значенията на повторение, подражание и възпроизвеждане. В музикален контекст терминът е неутрален и описва легитимна композиционна техника, докато в общоупотребимия език може да носи отрицателна конотация на неоригиналност или фалшивост.

Типични словосъчетания

Имитация се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Фугата започва с имитация на темата в алтовия глас.

Каноничната имитация е основа на този музикален жанр.

Свободната имитация допуска промени в ритъма и интервалите.

Имитацията в октава е най-простият вид полифонично подражание.