иманентно – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на иманентно
Вътрешно присъщо – присъщо на самата природа на нещо, произтичащо от вътрешните му свойства, а не от външни въздействия.
2. Значение на иманентно
Философска категория – обозначаващо това, което остава в границите на опита и съзнанието, противоположно на трансцендентното.
3. Значение на иманентно
Неотделимо – неразривно свързано с нещо, съдържащо се в самата му същност, без възможност за отделяне.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Иманентно може да функционира като наречие или като прилагателно в средeн род. пълната форма на прилагателното е „иманентен“ (м.р.), „иманентна“ (ж.р.), „иманентно“ (ср.р.). думата съдържа четири срички: и-ма-нент-но. ударението пада върху втората сричка.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Иманентно се употребява предимно в научния и философския стил. думата е специализиран термин, рядко срещан извън академичния дискурс. тя се използва за обозначаване на свойства, които са вътрешно присъщи на дадено явление. в литературознанието се среща в израза „иманентен анализ“.
Семантична характеристика
Иманентно произлиза от латинското immanens, означаващо „оставащ вътре“. семантично думата се противопоставя на „трансцендентно“, което означава „отвъд, извън опита“. в кантовата философия иманентното е това, което остава в границите на възможния опит. думата изразява идеята за вътрешна присъщност и неотделимост.
Типични словосъчетания
Иманентно се среща в следните типични словосъчетания и фрази: