хроника – Значение на думата в българския речник

съществително име, женски род
хро̀ника

Какво означава?

1. Значение на хроника

Историческо описание – последователен запис на исторически събития в хронологичен ред, обикновено обхващащ продължителен период от време.

2. Значение на хроника

Журналистическа рубрика – раздел от вестник, списание или телевизионно предаване, представящ актуални събития и новини.

3. Значение на хроника

Документален разказ – литературно произведение, което представя действителни събития в хронологичен ред с претенция за достоверност.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Хроника е съществително име от женски род, членувано „хрониката“. множественото число е „хроники“, а членуваната форма — „хрониките“. думата произлиза от гръцкото „χρονικά“ (времеви записи) и е навлязла в българския език чрез латински и западноевропейски езици. образува производни като „хроникьор“, „хронист“.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Хроника се употребява в книжовния и публицистичния стил на българския език. думата е термин както в историческата наука, така и в журналистиката. в литературен контекст означава жанр на историческото повествование. носи конотации на достоверност, обективност и хронологична последователност.

Семантична характеристика

Хроника семантично обозначава хронологичен запис на събития, претендиращ за достоверност. думата се свързва с идеите за време, последователност и документалност. семантичното поле включва понятия като история, запис, свидетелство и новина. развива и журналистическо значение на рубрика за текущи събития.

Типични словосъчетания

Хроника се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

историческа хроника
съдебна хроника
семейна хроника
хроника на събитията

Свързани думи и синоними