храна – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на храна
биол. – Вещество или съвкупност от вещества, които живо същество приема, за да поддържа жизнените си функции, да расте и да възстановява тъканите си; включва белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали
2. Значение на храна
разг. – Това, което се яде; ястие, гозба, приготвено за консумация — „вкусна храна“, „да сготвя храна“, „топла храна“
3. Значение на храна
прен. – Духовна или интелектуална подкрепа; нещо, което подхранва ума, душата или чувствата — „храна за размисъл“, „духовна храна“, „храна за душата“
4. Значение на храна
екол. – В природата — организъм или вещество, което служи за изхранване на друг организъм; звено в хранителната верига, по което преминава енергията в екосистемата
Граматична характеристика
Морфологични особености
Храна съществително нарицателно име от женски род, единствено число. Членува се с пълен и кратък определителен член -та (храната). Множественото число е храни с членна форма храните, като то се употребява предимно в специализиран контекст — „хранителни вещества и храни“, „функционални храни“. Думата произлиза от праславянски корен, свързан с глагола храня (се), със значение „поддържам, грижа се, отглеждам“. Образува богато словообразувателно гнездо: хранителен (прилагателно), хранене (процесът), храня се (глагол), прехрана, изхранване, подхранвам, хранилка, хранилище. Производните покриват широк диапазон — от битова до научна лексика.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Храна употребява се ежедневно и масово във всички стилове на езика — битов, научен, публицистичен и административен. Думата е стилистично неутрална и позната на всеки българин от ранна детска възраст. В биологичен и медицински контекст храната се разглежда като източник на енергия и градивни вещества за организма. В ежедневната реч се използва свободно — „каква храна обичаш?“, „купих храна за вкъщи“. В преносния смисъл изразът „храна за размисъл“ е изключително разпространен и означава повод за обмисляне, нещо, което заслужава внимание. Често се среща и съчетанието „духовна храна“ — за изкуство, книги, знание и всичко, което обогатява вътрешния свят на човека.
Семантична характеристика
Храна семантично принадлежи към полето на жизнените потребности, биологията и ежедневието. Конотациите са предимно положителни — храната се свързва с живот, грижа, домашен уют, гостоприемство и сигурност. В българската култура приготвянето и споделянето на храна е знак за обич и уважение към госта. Същевременно думата носи и неутрални, чисто функционални употреби в науката — „хранителна верига“, „хранителен режим“. Етимологичната връзка с глагола храня красиво разкрива същността на понятието — храната е това, чрез което поддържаме и опазваме живота, своя и на тези, за които се грижим.
Типични словосъчетания
Храна се среща в следните типични словосъчетания и фрази: