хипофиза – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на хипофиза
анат. – Малка ендокринна жлеза, разположена в основата на черепа, която отделя хормони, контролиращи функциите на други жлези
2. Значение на хипофиза
мед. – Хипофизна жлеза, която регулира растежа, размножаването и метаболизма чрез секрецията на различни хормони
3. Значение на хипофиза
спец. – Питуитарна жлеза, състояща се от аденохипофиза и неврохипофиза, наричана още главна жлеза на организма
Граматична характеристика
Морфологични особености
Хипофиза съществително име от женски род, което се склонява по първо склонение. В единствено число: хипофиза, хипофизата, на хипофизата, хипофизата. Множественото число се употребява рядко: хипофизи, хипофизите. Членуването се извършва с определителния член -та. Думата е от гръцки произход и се образува с наставката -а.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Хипофиза думата се употребява предимно в медицински и научен контекст при описание на ендокринната система. Среща се в специализирани текстове по анатомия, ендокринология и медицина. В ежедневната реч се използва рядко, освен при обсъждане на здравословни проблеми. Характерна е за високия научен регистър и професионалната медицинска терминология.
Семантична характеристика
Хипофиза думата принадлежи към семантичното поле на анатомията и ендокринологията, свързано с хормоналната регулация на организма. Асоциира се с понятия като хормони, жлези, растеж и метаболизъм. В културен план се свързва с медицинските науки и здравеопазването. Няма преносни значения и се употребява единствено в прякото си анатомично значение.
Типични словосъчетания
Хипофиза се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
