хармония — Български тълковен речник


хармония

съществително име, женски род; множествено число: хармонии; от гръцки ἁρμονία
Определения:
  1. Съгласуваност, съразмерност и красиво съчетание на части в едно цяло.
  2. В алхимията — идеалното равновесие между противоположните начала, водещо до съвършенство на материята и духа.
  3. В музиката — едновременно звучене на тонове, създаващо приятно съзвучие.
Граматика:

женски род, ед.ч. хармония, чл. форма хармонията, мн.ч. хармонии

Употреба:

в алхимията хармонията е крайното състояние, при което всички противоположности са примирени и материята достига съвършенство

Семантика:

олицетворява баланс, красота и единство; хармонията е целта на всяка алхимична операция

Примери:
  • Хармонията между сярата и живака ражда философския камък.
  • Алхимиците търсели хармония между вътрешното и външното дело.
  • Природата е пример за съвършена хармония.
  • В хармонията на противоположностите се крие тайната на Великото дело.
Синоними:

съгласие, баланс, равновесие, съзвучие, единство