гукване – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на гукване
основно – издаване на характерен дълбок, глух звук от гукане на птици като бухал или гълъб.
2. Значение на гукване
разговорно – глухо, ритмично стенание или звук, имитиращ животинско гукане.
3. Значение на гукване
прен. – тихо, меланхолично стенание или въздишка, изразяваща тъга или копнеж.
4. Значение на гукване
спец. – естествен звук в орнитологията, свързан с комуникацията при нощни птици.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Гукване гукване е средно род, ед. и мн. ч., членува се като гукването, гукванията. образува се от глагола гукна чрез суфикс -ване, типично за процесни съществителни. склонява се по стандартното V клас за съществителни с окончание -е, без особености в морфологията.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Гукване употребява се предимно в разговорния и художествен език за описание на звуци. уместно е в литературата, природни описания и диалози, където се търси звукова образност. обхваща неформални и поетични регистри, рядко в научни текстове освен орнитологията.
Семантична характеристика
Гукване семантичното поле обхваща звукови явления при птици с нощна активност, свързани с тишина и мистерия. носи конотации на самота, тъга и свръхестествено, често асоциирано с бухали в фолклора. преносно изразява емоционална меланхолия или интимно стенание.
Типични словосъчетания
Гукване се среща в следните типични словосъчетания и фрази: