груб – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на груб
основно – който е недостатъчно обработен; прост, без изящество
2. Значение на груб
основно – който не е фин, правилен, изящен
3. Значение на груб
разговорно – неделикатен, нетактичен, невнимателен
4. Значение на груб
правен – който излиза извън рамките на допустимото, на нормалното
5. Значение на груб
техн. – предварителен, приблизителен, без тънкости и подробности
Граматична характеристика
Морфологични особености
Груб гру̀б е прилагателно име с мъжки род в ед. ч. гру̀б, женски гру̀ба, среден гру̀бо, мн. гру̀би. образува наречие гру̀бо и съществителни гру̀бост, гру̀бостта. склонява се редовно по стандартното прилагателно склонение с възможност за членуване: гру̀бият, гру̀бата и т.н. словообразуването е чрез суфикс -б от основата гру-.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Груб употребява се в разговорния, публицистичен и научен език за описание на материали, поведение и оценки. уместна е в негативни контексти за критика на маниери или качество, но в техническия език означава приблизителност без емоционална окраска. обхваща формални и неформални регистри, често с пренебрежителен оттенък.
Семантична характеристика
Груб семантичното поле обхваща физическа необработеност, липса на изтънченост и социална невъзпитаност с негативни конотации. асоциира се с прости, груби материали и неделикатно поведение, често преносно за грешки или приблизителни сметки. в културата подчертава противоположността на финес и култура.
Типични словосъчетания
Груб се среща в следните типични словосъчетания и фрази: