гражданин – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на гражданин
основно – лице, което е родено и/или живее в град.
2. Значение на гражданин
правен – жител или поданик на една държава, с права и задължения към нея.
3. Значение на гражданин
култур. – човек с активно гражданско отношение към общността и държавата, с граждански дух.
4. Значение на гражданин
спец. – лице с устойчив политико-правна връзка с държавата, включваща гражданство по произход или натурализация.
5. Значение на гражданин
остар. – градски жител в исторически контекст, противопоставен на селянин.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Гражданин мъжки род, тип 18 склонение. образува мн. ч. гра̀ждани, неопределителен член граж-да-ни-на, определителен граж-да-ни-нът, мн. ч. членувано граж-да-ни-те. има умалителна форма гра̀жданче (ср. род, мн. гра̀жданчета). образува прилагателно гра̀ждански.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Гражданин употребява се в официални, правни и разговорни контексти за обозначаване на държавна принадлежност или градско потекло. уместна е в политически, социални и ежедневни текстове, като подчертава граждански права и задължения. обхваща формален регистър в закони и неформален в обществен дебат.
Семантична характеристика
Гражданин семантично поле свързано с държавна лоялност, градска култура и обществена активност. носи положителни конотации на отговорност и идентичност, асоциира се с граждански дълг и демокрация. преносно означава човек с висока морална позиция, с културни препратки към античния полís.
Типични словосъчетания
Гражданин се среща в следните типични словосъчетания и фрази: