гръбнак — Български тълковен речник


гръбнак

съществително име, мъжки род • мн.ч. гръбнаци

Определения

  1. Костна структура от свързани прешлени, простираща се по дължината на гърба при гръбначните животни.
  2. Основна опорна ос на тялото, в която е разположен гръбначният мозък.
  3. В преносен смисъл — основа, опора или характер; твърдост на духа.

Граматика

мъжки род, първо склонение; членувана форма: гръбнакът / гръбнака; множествено число: гръбнаци; прилагателно: гръбначен.

Употреба

използва се в анатомия и зоология за обозначаване на гръбначния стълб; в преносен смисъл означава характер, воля или основна опора.

Семантика

обозначава централната опорна ос на тялото; преносно носи значение на вътрешна сила, устойчивост и основа на организация или система.

Примери

  • Гръбнакът на змията е изключително гъвкав и се състои от стотици прешлени.
  • Рибите имат гръбнак, който ги отличава от безгръбначните.
  • Гръбнакът на гепарда е пригоден за бягане с голяма скорост.
  • Жирафът има само седем шийни прешлена в гръбнака си, колкото и човекът.

Синоними

гръбначен стълб
гръбначна колона
хребет
опорна ос
прешлени