гръбначен — Български тълковен речник


гръбначен

прилагателно име • ж.р. гръбначна, ср.р. гръбначно, мн.ч. гръбначни

Определения

  1. Който се отнася до гръбнака; свързан с гръбначния стълб.
  2. Който притежава гръбнак (за животно); принадлежащ към типа гръбначни.
  3. В преносен смисъл — основен, централен, опорен.

Граматика

прилагателно име; женски род: гръбначна; среден род: гръбначно; множествено число: гръбначни; няма степени за сравнение.

Употреба

използва се основно в научен и зоологичен контекст за описание на животни с гръбнак или за структури, свързани с гръбначния стълб.

Семантика

обозначава принадлежност към или връзка с гръбнака; в зоологията разделя животинския свят на гръбначни и безгръбначни.

Примери

  • Гръбначните животни включват риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници.
  • Гръбначният мозък на кучето е защитен от прешлените на гръбначния стълб.
  • Всички бозайници са гръбначни животни.
  • Гръбначният стълб на делфина е пригоден за вълнообразно движение.

Синоними

хребетен
вертебрален
спинален
опорен
централен