глухоням – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на глухоням
основно – Който не може да чува и не може да говори поради вродена или придобита увреда
2. Значение на глухоням
мед. – Страдащ от глухота и нямота като медицински състояния
3. Значение на глухоням
разговорно – Който не реагира на звукови сигнали и не може да се изразява словесно
4. Значение на глухоням
прен. – Който не възприема или не реагира на предупреждения, призиви
Граматична характеристика
Морфологични особености
Глухоням прилагателно име от мъжки род в единствено число. Склонява се по образеца на качествените прилагателни: глухоням, глухонямо, глухоняма. Във множествено число е глухонями. Членува се с определителния член -ият: глухонямият. Може да се субстантивира и да се използва като съществително име за означаване на лице с тази увреда.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Глухоням използва се предимно в медицински и социален контекст за описание на хора с двойна сензорна увреда. В съвременната употреба се счита за остарял термин, който се заменя с по-деликатни определения като „лице с увреден слух и реч“. В разговорната реч може да звучи груб или нетактичен. Употребява се в официални документи, медицинска документация и специализирана литература.
Семантична характеристика
Глухоням думата принадлежи към семантичното поле на сензорните увреждания и се свързва с концепциите за глухота, нямота и комуникационни затруднения. Носи силни медицински конотации и може да предизвика негативни асоциации. В преносен смисъл се свързва с нежелание за комуникация или невъзприемчивост. Културно се асоциира със специализирани институции, жестовия език и адаптивните технологии.
Типични словосъчетания
Глухоням се среща в следните типични словосъчетания и фрази: