главен – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на главен
Най-важен – който е с най-голямо значение сред останалите, основен, първостепенен по значимост.
2. Значение на главен
Централен в произведение – който заема водещо място в литературно произведение, около когото се развива основното действие.
3. Значение на главен
Ръководен – който стои начело на организация, институция или група хора и носи най-голяма отговорност.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Главен е прилагателно име с пълна членувана форма „главният“ и кратка „главния“. женски род е „главна“, среден род — „главно“, множествено число — „главни“. думата е от старобългарски произход, свързана с „глава“. не образува степени за сравнение, тъй като означава абсолютно качество. принадлежи към групата на относителните прилагателни.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Главен се употребява широко във всички стилове на българския език. думата е с висока честотност и разнообразни контексти на употреба. в литературоведски контекст се среща в съчетанието „главен герой“. в административния стил означава ръководна позиция — „главен директор“, „главен редактор“.
Семантична характеристика
Главен семантично обозначава най-важното, централното, водещото в определена група или контекст. думата предполага наличие на йерархия, в която означеното заема най-високото място. семантичното поле включва понятия като важност, водачество, централност и първенство. синонимно е свързана с „основен“, „първостепенен“ и „водещ“.
Типични словосъчетания
Главен се среща в следните типични словосъчетания и фрази: