гласуване – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на гласуване
основно – процес на изразяване на мнение или воля чрез бюлетина, вдигане на ръка или други средства за вземане на решение или избор на кандидати.
2. Значение на гласуване
правен – процедура за вземане на решения в институции като парламент или уикипедия с глас „за“ или „против“ и установяване на мнозинство.
3. Значение на гласуване
полит. – дейност по избиране чрез гласуване на длъжности, депутати или представители на избори.
4. Значение на гласуване
разг. – акт на гласува се в групова обстановка без формална процедура.
5. Значение на гласуване
техн. – електронен или автоматизиран процес на регистриране на гласове в дигитални системи.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Гласуване гласуване е съществително име от среден род, образувано като отглаголно съществително от глагола гласувам (първо спрежение) и гласувам се чрез суфикс -ане. образува множествено число гласувния и приема неопределителен член -то, определителен -то. не се членува в ед. ч. при обобщено значение и участва в компаунди като тайно гласуване.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Гласуване употребява се предимно в политически, правни и институционални контексти за формални процедури. в разговорния език се среща при неформални решения в групи. е уместно в новинарски, научни и официални текстове, обхваща нейтрален до висок регистър.
Семантична характеристика
Гласуване семантичното поле обхваща демократични процеси, демокрация и колективно вземане на решения с положителни конотации на участие и равенство. асоциира се с избори, референдуми и мнозинство, често преносно за изразяване на съгласие. в българската култура е свързано с парламентарни практики и граждански права.
Типични словосъчетания
Гласуване се среща в следните типични словосъчетания и фрази: