герб – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на герб
осн. – Отличителен знак, изображение или съчетание от изображения, което представя държава, град, род, организация или институция — „държавен герб“, „герб на столицата“, „родов герб“
2. Значение на герб
осн. – Официален символ на държава, изобразен върху печати, документи, монети и други предмети — „гербът на България“, „герб на републиката“, „държавният герб“
3. Значение на герб
ист. – Наследствен знак на благороднически род, владетел или феодално владение, използван за обозначаване на принадлежност и власт — „герб на царския род“, „рицарски герб“, „герб на владетел“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Герб съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ът: гербът, и с кратък член -а: герба. Множественото число е гербове, а членуваната форма е гербовете. Думата е навлязла в българския език чрез европейската историко-политическа лексика; сигурна конкретна етимология не се посочва. От нея са образувани прилагателното гербов и съществителното гербовик в специализирана употреба. Свързва се и с устойчивото съчетание гербова марка. В съставни названия думата запазва основното си значение на официален или родов отличителен символ.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Герб употребява се в официален, исторически, политически, административен, хералдически и обществен контекст. Думата е книжовна и стилистично неутрална. Среща се в текстове за държавни символи, конституционни и административни учреждения, документи, монети и обществени сгради. В исторически разкази означава отличителния знак на владетел, род или владение. В хералдиката се използва за описание на композиции върху щитове и свързани с тях символи. Често се употребява с определения като държавен, национален, официален, градски, родов и старинен. Преносни употреби се срещат рядко и обикновено подчертават представителност или принадлежност.
Семантична характеристика
Герб семантично принадлежи към полето на символите, принадлежността и официалното представителство. Ядрото на значението е отличителен образ, чрез който държава, град, род или институция се разпознава и представя. Думата носи конотации за власт, историческа приемственост, престиж и обществена идентичност. В държавен контекст гербът има официален и нормативен характер, а в родовия контекст подчертава наследство, произход и чест. Макар често да включва щит, фигури, цветове и девиз, гербът не се свежда до отделен декоративен елемент, а представлява цялостна знакова система с идентифицираща функция.
Типични словосъчетания
Герб се среща в следните типични словосъчетания и фрази: