гениалност – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на гениалност
осн. – Висша степен на творческа и интелектуална дарба, проявена в създаването на изключителни и новаторски постижения — „гениалност на композитора“, „гениалност на откритието“, „проява на гениалност“
2. Значение на гениалност
прен. – Изключително високо качество, оригиналност или съвършенство на идея, решение или произведение — „гениалност на замисъла“, „гениалност на простото решение“, „гениалност на романа“
3. Значение на гениалност
разг. – Изключителна находчивост и способност за намиране на необичайно ефективно решение — „Това е истинска гениалност“, „гениалност в дребните неща“, „прояви забележителна гениалност“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Гениалност съществително нарицателно име от женски род, абстрактно, единствено число. Членува се с определителен член -та: гениалността. Формата за множествено число е гениалности, с членна форма гениалностите, употребявана при обозначаване на различни прояви или видове. Думата е образувана от прилагателното гениален с наставката -ост и принадлежи към книжовната международна лексика. Свързва се със съществителното гений и с латинското genius, но в българския е установена чрез европейската научна и културна лексика. Производни и сродни форми са гениален, гениално, гений и гениалностен, макар последната да е рядко употребявана.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Гениалност употребява се в научни, художествени, публицистични и разговорни контексти. В психологията, естетиката и историята на науката думата назовава изключителна степен на интелектуални и творчески способности, проявени в значими постижения. В литературната и художествената критика се отнася до новаторството и трайната стойност на автор, произведение или стил. В публицистиката често служи за висока оценка на откритие, изобретение или обществена идея. В разговорната реч се употребява разширено и понякога иронично за необичайно находчиво решение. Съчетаването ѝ с „творческа“, „изключителна“ или „вродена“ е обичайно.
Семантична характеристика
Гениалност семантично принадлежи към полето на способностите, творчеството и изключителните постижения. Семантичното ядро е идеята за необикновена интелектуална или творческа сила, която поражда нови, значими и трайни резултати. Думата обикновено носи положителни конотации, свързани с оригиналност, прозрение, новаторство и културно влияние. В по-широка и преносна употреба може да назовава не само качество на личност, но и забележителна простота или ефективност на решение. Гениалността се разграничава от таланта като по-висока степен на дарба, макар границата между понятията да зависи от контекста и оценката.
Типични словосъчетания
Гениалност се среща в следните типични словосъчетания и фрази: