фрактура – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на фрактура
основно – счупване на кост
2. Значение на фрактура
спец. – медицинско състояние при частично или пълно нарушаване на целостта на костта
3. Значение на фрактура
техн. – в полиграфията – вид готически шрифт
4. Значение на фрактура
прен. – разрив или прекъсване в структурата или организацията
5. Значение на фрактура
патол. – патологична фрактура, причинена от заболявания като остеопороза
Граматична характеристика
Морфологични особености
Фрактура фрактура е съществително име от женски род, тип 41 по стандартната класификация на българските съществителни имена. използва се предимно в единствено число, с възможност за множествено число фрактури в медицински контекст. склонява се стандартно: фрактура – фрактури – фрактурата – фрактурите, без звателна форма. заемка от латински (fractura) без значителни морфологични особености в словообразуването.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Фрактура думата се употребява предимно в медицински, научен и професионален контекст, където замества разговорното счупване за по-точност. уместна е в официални текстове, статии и разговор за здраве, но рядко в ежедневната реч извън спешни случаи. обхваща книжовен и терминологичен регистър, с неутрална стилистика без емоционални конотации.
Семантична характеристика
Фрактура семантичното поле на фрактура е свързано с разрушаване и нарушаване на твърда структура, предимно костна в медицината. асоциира се с травма, болка и лечение, с преносни значения за разрив в системи или отношения. носи конотации на сериозност и необходимост от интервенция, с културни препратки към спортни и битовите инцидентни.
Типични словосъчетания
Фрактура се среща в следните типични словосъчетания и фрази: