фолклор – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на фолклор
Народно творчество – съвкупност от устни и музикални произведения, създадени и предавани от поколение на поколение в рамките на даден народ.
2. Значение на фолклор
Наука за народното творчество – научна дисциплина, която изучава народните песни, приказки, обичаи, предания и други форми на устната традиция.
3. Значение на фолклор
Разговорно: неофициални истории – в преносен смисъл означава неписани разкази, слухове или легенди, разпространявани неофициално в определена общност.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Фолклор е съществително име от мъжки род, неодушевено, което се членува с пълен член „фолклорът“ и кратък член „фолклора“. думата няма форма за множествено число, тъй като означава събирателно понятие. ударението пада върху втората сричка. в българския език думата е заемка от английски чрез немски език.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Фолклор се употребява предимно в научния и публицистичния стил на българския език. думата е основен термин в хуманитарните науки, особено в литературознанието и етнографията. в разговорната реч може да се използва с ироничен оттенък за означаване на неофициални истории и слухове. фолклорът е ключово понятие за разбирането на българската национална идентичност.
Семантична характеристика
Фолклор обхваща широко семантично поле, свързано с народната култура, традициите и устното словесно творчество. думата носи конотации на автентичност, колективност и историческа приемственост. в българския контекст фолклорът е неразделна част от националното самосъзнание. семантиката на думата включва както материални, така и нематериални аспекти на народната култура.
Типични словосъчетания
Фолклор се среща в следните типични словосъчетания и фрази: