флейта – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на флейта
основно – Дървен духов музикален инструмент с висок тон, който има клапи върху отвърстията си и се свири чрез вкарване на въздушна струя през мундщука
2. Значение на флейта
спец. – Музикант, който свири на флейта в оркестър
3. Значение на флейта
спец. – Регистър на орган със звук, наподобяващ звука на флейта
4. Значение на флейта
техн. – Архитектурен елемент — канелюра или декоративен жлеб, който украшава колона
5. Значение на флейта
техн. – Канал, жлеб или прорез в технически конструкции
Граматична характеристика
Морфологични особености
Флейта женско съществително име, преброимо, множествено число флѐйти. образувано от немския Flöte или италианския flauto, които произхождат от старофренския flaute, свързан с латинския глагол flare (духам, вея). членува се както редовните женски имена: флейта, флейтата. може да се употребява както с определен, така и с неопределен член в зависимост от контекста.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Флейта употребява се основно в музикалния контекст за обозначаване на конкретния инструмент. се среща в устна реч при обсъждане на музика, в литературни произведения и научни текстове. уместна е както в официални, така и в неформални регистри. честа е в образователен контекст при преподаване на музикална теория и история. може да обозначава и музиканта, което е професионално употребена форма.
Семантична характеристика
Флейта думата е теснозвукова и във всички си значения се свързва с музика, изкуство и техника. носи положителна конотация, свързана с красота и елегантност на звука. в архитектурния контекст има декоративна функция. в преносния план флейтата често се свързва с нежност, изтънченост и хармония. има дълбоки корени в европейската музикална традиция.
Типични словосъчетания
Флейта се среща в следните типични словосъчетания и фрази: