флаг – Значение на думата в българския речник

съществително име
фла̀г

Какво означава?

1. Значение на флаг

основно – държавно знаме

2. Значение на флаг

морск. – знаме за сигнализация на кораби

3. Значение на флаг

спец. – символ на организация или събитие

4. Значение на флаг

разг. – малко знаме (флагче)

5. Значение на флаг

прен. – знак на капитулация или траур

Граматична характеристика

Морфологични особености

Флаг мъжки род, ед.ч. фла̀гът, фла̀га; мн.ч. фла̀гове, (два) фла̀га. склонява се по стандартното мъжко склонение с ударение на първата сричка. има умалителна форма фла̀гче (ср. род, мн. фла̀гчета). заемка от английското flag, образува сложни думи като флагман, флагове.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Флаг употребява се в книжовен, разговорен и официален стил, особено в патриотични, морски и спортни контексти. уместна е при описание на национални символи или сигнализация. обхваща всички регистри от ежедневна реч до правни и технически текстове.

Семантична характеристика

Флаг влиза в семантичното поле на символите и сигналите с патриотични и идентификационни конотации. асоциира се с национална гордост, военни традиции и международни протоколи. преносно означава признание на поражение (бял флаг) или траур (спуснат флаг). има културни препратки към държавни празници и спортни събития.

Типични словосъчетания

Флаг се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

държавен флаг
бял флаг
развял флаг
спуснат флаг
морски флаг
флаг на мира

Свързани думи и синоними