фамилия – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на фамилия
осн. – Наследствено лично име, което се предава в семейството и обикновено стои след собственото име — „фамилия Иванов“, „смяна на фамилия“, „изписване на фамилия“
2. Значение на фамилия
осн. – Родът или семейството, разглеждани като общност от хора с общ произход — „стара фамилия“, „известна фамилия“, „заможна фамилия“
3. Значение на фамилия
ист. – Група сродни лица в аристократично или владетелско общество, обединени от общ родов произход и име — „владетелска фамилия“, „царска фамилия“, „благородна фамилия“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Фамилия съществително нарицателно име от женски род, одушевено, единствено число. Членува се с кратък определителен член -та: фамилията. Множественото число е фамилии, а членната му форма е фамилиите. Думата е заета чрез руски от латинското familia, означаващо „семейство, домакинство, род“. Образува производни и съчетания като фамилен, фамилно име, фамилна история и фамилност, макар последното да е по-рядко. В съвременната употреба най-често назовава наследственото име на човек, но може да обозначава и целия род или семейство. При промяна на семейното положение фамилията може да бъде запазена, променена или добавена.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Фамилия употребява се в административни, правни, образователни и всекидневни контексти. Среща се в лични документи, заявления, договори, регистрационни формуляри и официална кореспонденция. В разговорната реч се използва при представяне на човек, обсъждане на семейни отношения или промяна на името след брак. В съчетанието „моминска фамилия“ се назовава фамилията преди сключване на брак. В исторически и обществен контекст думата може да обозначава род с определено положение или известност. При официално обръщение фамилията често се употребява самостоятелно или заедно със собственото и бащиното име.
Семантична характеристика
Фамилия семантично принадлежи към полето на личната идентичност, родството и семейната принадлежност. Основното значение назовава наследствената част от пълното име, която свързва човека с определен род и обикновено се предава между поколенията. Думата има неутрална административна и всекидневна употреба, но в контексти за престиж, обществено положение или история може да носи конотации за произход, известност и наследствен статус. В по-широк смисъл фамилия назовава самото семейство или рода като общност. Семантичният център е идеята за споделено име, произход и принадлежност.
Типични словосъчетания
Фамилия се среща в следните типични словосъчетания и фрази: