езикознание – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на езикознание
осн. – Наука, която изучава човешкия език, неговата структура, развитие, функциониране и употреба — „общо езикознание“, „историческо езикознание“, „съвременно езикознание“
2. Значение на езикознание
осн. – Система от научни знания и методи за изследване на езиците и езиковите явления — „теория на езикознанието“, „методи на езикознанието“, „развитие на езикознанието“
3. Значение на езикознание
спец. – Съвкупност от научни направления и дисциплини, посветени на отделни равнища и прояви на езика — „фонетика и фонология в езикознанието“, „лексикология и фразеология“, „синтаксис в езикознанието“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Езикознание съществително нарицателно име от среден род, неодушевено, употребява се най-често в единствено число. Членува се с пълен определителен член -то: езикознанието. Множественото число е езикознания, но формата е рядка и се употребява главно при съпоставяне на различни научни традиции или системи. Думата е сложно съществително, образувано от език и знание, с наставъчно-морфемна връзка между двете основи. От нея са производни езикознаниев, езикознателен и езикозна̀телен, макар последните форми да са по-рядко употребявани. Съществува и международният термин лингвистика, който е близък по значение. Названията езиковед и езиковедски обозначават специалиста и свързаното с него.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Езикознание употребява се предимно в академични, научни и образователни текстове, свързани с филологията, езиковата теория и изследването на конкретни езици. Думата е книжовна, стилистично неутрална и обикновено функционира като термин. Среща се в названия на университетски дисциплини, учебници, научни статии и конференции. Употребява се с определения като общо, теоретично, приложно, историческо, сравнително и структурно. В ежедневната реч често се заменя с по-разбираемото лингвистика, особено когато се говори за професия или университетска специалност. В специализиран контекст обозначава както самата научна област, така и нейното развитие, методи, школи и направления.
Семантична характеристика
Езикознание семантично принадлежи към полето на науката, езика и познанието. Семантичното ядро обозначава систематичното изследване на човешките езици като средства за общуване, мислене и предаване на информация. Думата има строго научна и терминологична употреба и обикновено не носи емоционална оценка. Конотациите ѝ са свързани с академичност, аналитичност, методичност и професионална компетентност. Обхватът ѝ включва както общите свойства на езика, така и особеностите на отделни езици, езикови семейства и исторически периоди. В съвременната научна употреба тя се свързва и с приложни области като превод, езиково обучение и компютърна обработка на езика.
Типични словосъчетания
Езикознание се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
