език – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на език
Анат. – мускулест подвижен орган в устната кухина на човек и животно, служещ за вкус, преглъщане и артикулация.
2. Значение на език
Зоол. – специализиран орган при животните, използван за хващане на храна, пиене на вода или ловене на плячка.
3. Значение на език
Лингв. – система от звукови знаци и граматични правила, използвана от определен народ за общуване.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Език е съществително име от мъжки род, членувана форма „езикът“ (пълен член) и „езика“ (кратък член). множественото число е „езици“, а членуваната форма е „езиците“. думата е двусрична с ударение на втората сричка. образува множество производни: езиков, езикознание, езичен, многоезичен.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Език е изключително многозначна и фреквентна дума. в анатомията и зоологията означава конкретен телесен орган. в лингвистиката е основно понятие. участва в десетки фразеологизми: „майчин език“, „остър език“, „дръж си езика“, „на езика ми е“. стилистично е неутрална и принадлежи към основния лексикален фонд.
Семантична характеристика
Език е една от най-полисемичните думи в българския език. в зоологията езикът е орган с различни функции при различните видове — хамелеонът хваща насекоми, котката пие вода, змията усеща миризми. метонимичният пренос от органа за говорене към самата система за общуване е универсален за много езици. думата заема централно място в семантичното поле на комуникацията.
Типични словосъчетания
Език се среща в следните типични словосъчетания и фрази: