езичество – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на езичество
Религиозно – общо наименование за нехристиянските религии, основани на поклонение пред природни сили и множество божества.
2. Значение на езичество
Историческо – религиозната система на древните народи преди приемането на монотеистичните религии.
3. Значение на езичество
Преносно – примитивност, духовна неразвитост или склонност към суеверия и идолопоклонство.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Езичество е съществително име от среден род, членувано с определителен член -то. думата няма множествено число поради абстрактния си характер. образувана е от езичник с наставка -ество. използва се само в единствено число.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Езичество се употребява в религиозни, исторически и научни текстове. в християнската традиция думата има отрицателна конотация. в съвременната религиознание се използва като неутрален термин. стилистично е книжовна дума, характерна за научния и публицистичния стил.
Семантична характеристика
Езичество семантично обхваща широк кръг от религиозни вярвания и практики извън монотеизма. думата предполага многобожие, природопоклонничество и ритуални практики. в християнски контекст езичеството е противоположно на истинната вяра. семантично е свързана с понятията за идолопоклонство, многобожие и суеверие.
Типични словосъчетания
Езичество се среща в следните типични словосъчетания и фрази: