езиче – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на езиче
Музика – Тънка еластична пластинка от тръстика, метал или пластмаса, поставена в мундщука на духов инструмент (кларинет, саксофон, акордеон, хармоника), която вибрира при преминаване на въздух и произвежда звук.
2. Значение на езиче
Техника – Малка подвижна пластинка или лостче в различни механизми, напомнящо по форма езиче; например езичето на брава, обувка или катарама.
3. Значение на езиче
Умалително – Малък език; умалително от „език“, използвано за малък предмет, наподобяващ език по форма.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Езиче е съществително име от среден род, което се членува с определителен член -то. Множественото число е „езичета“. Думата е умалителна форма на „език“ с наставка -че. Склонява се по правилата за съществителни от среден род, завършващи на -е, с разширение -т- в множествено число.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Езиче се употребява в специализиран музикален контекст за обозначаване на вибриращия елемент в духови и клавишни инструменти. В техниката и бита думата описва малки подвижни елементи с форма на език. Стилистично е неутрална дума, която се среща както в професионалната музикална терминология, така и в разговорната реч. Като умалително от „език“ може да има и емоционално-експресивна окраска.
Семантична характеристика
Езиче свързва значенията си чрез общата идея за малък, тънък и подвижен елемент, напомнящ по форма или функция човешкия език. В музиката езичето е ключовият звукопроизвеждащ елемент на редица инструменти — от кларинета до акордеона. Метафоричната връзка с човешкия език е ясна: и двете вибрират при преминаване на въздух и произвеждат звук.
Типични словосъчетания
Езиче се среща в следните типични словосъчетания и фрази: