езда – Значение на думата в българския речник

Какво означава?

Граматична характеристика

Морфологични особености

Езда съществително нарицателно име от женски род, неодушевено, единствено число. Членува се с определителен член -та (ездата). Множествено число не се използва. Думата е стара и е свързана с глагола яздя, като в нея се наблюдава промяната я/е. От същото гнездо са ездач, ездачка и ездитен („ездитен кон“). Думата е кратка и звучна и е характерна както за книжовния, така и за разговорния език. Ударението пада върху последната сричка. Думата се използва предимно в единствено число. Синоними с по-тесен смисъл са яздене и обездка.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Езда употребява се в разговорен, спортен, туристически, медицински и художествен стил. Думата е стилистично неутрална. В спорта се говори за конна езда, обездка и прескачане на препятствия. В туризма ездата е популярно развлечение — „конна езда в планината“, „уроци по езда“. В медицината и рехабилитацията се използва терапевтична езда, позната като хипотерапия. В историята и литературата ездата се свързва с конниците, воините и пътешествениците. В модата съществува изразът „дрехи за езда“ — бричове, ботуши и каски. Ездата е популярна и сред децата.

Семантична характеристика

Езда семантично принадлежи към полето на конете, движението и спорта. Ядрото на значението е придвижването върху гърба на животно, най-често кон. Конотациите са положителни — свобода, сила, грация, връзка между човек и животно. В миналото ездата е била необходимост и умение на воини и пътници, а днес е предимно спорт, хоби и терапия. Думата носи романтичен заряд, свързан с образи на открити полета и препускане. Тя отразява хилядолетната връзка между човека и коня, изградена върху доверие и взаимно разбиране.

Типични словосъчетания

Езда се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Свързани думи и синоними