еснаф – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на еснаф
ист. – местна организация на занаятчии от един занаят в османската империя и през възраждането; занаятчийска гилдия.
2. Значение на еснаф
остар. – лице, занимаващо се с някакъв занаят; майстор занаятчия, дребен собственик на дюкян или работилница.
3. Значение на еснаф
пренебр. – духовно ограничен човек, затворен в кръга на битовите си интереси и ежедневието; дребнав човек с предразсъдъци.
4. Значение на еснаф
съвр. – самодоволен и ограничен човек, сляп поклонник на установения морал, без интерес към култура и идеи.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Еснаф мъжки род, тип 7 склонение. ед. ч. еснаф, непълен член еснафа, пълен член еснафът; мн. ч. еснафи, членувано еснафите. образува прилагателно еснафски. словообразуване от турското esnaf чрез адаптация.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Еснаф използва се предимно в исторически, литературен и разговорен контекст. в пренебрежително значение е типично за обществена критика и публицистика. уместна е в неформални разговори за характеризиране на тесногръди хора, но избягва се в официални текстове поради негативните конотации.
Семантична характеристика
Еснаф семантичното поле обхваща занаятчийски организации и социални класи от османското минало към преносно значение на ограниченост и дребнавост. асоциира се с българското възраждане, патриархални структури и критика към средната класа. културно сочи на еснафщината като тесногръдие и липса на прогресивност.
Типични словосъчетания
Еснаф се среща в следните типични словосъчетания и фрази: