есенция — Български тълковен речник


есенция

съществително име, женски род; множествено число: есенции; от латински essentia
Определения:
  1. Концентриран извлек, съдържащ основните свойства на дадено вещество.
  2. В алхимията — вътрешната, неизменна природа на нещо; истинската същност, която остава след пречистване.
  3. Преносно — същината, най-важното и определящо в нещо.
Граматика:

женски род, ед.ч. есенция, чл. форма есенцията, мн.ч. есенции

Употреба:

в алхимията есенцията е скритата истинска природа на веществото, която се разкрива чрез поредица от пречиствания

Семантика:

свързва се с чистота, концентрация и вътрешна истина; есенцията е това, което остава, когато всичко излишно бъде премахнато

Примери:
  • Алхимикът се стремеше да извлече есенцията на розата.
  • Есенцията на философския камък е тайна, пазена с векове.
  • Ванилова есенция се добавя за аромат в сладкарството.
  • В алхимията есенцията е най-чистата форма на веществото.
Синоними:

същност, екстракт, концентрат, ядро, квинтесенция