ерес – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на ерес
Религиозно – учение или вярване, което противоречи на официалната църковна доктрина.
2. Значение на ерес
Историческо – религиозно движение, отклоняващо се от установените догми на християнската църква.
3. Значение на ерес
Преносно – абсурдна, нелепа или неприемлива идея, която противоречи на общоприетите разбирания.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Ерес е съществително име от женски род, членувано с определителен член -та. множественото число е ереси. думата е заемка от гръцки език. образува производни думи като еретик, еретичен, еретически.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Ерес се употребява в религиозни, исторически и разговорни текстове. в църковната история думата означава осъдено от църквата учение. в съвременния разговорен език се използва за означаване на глупост или нелепост. стилистично думата е неутрална, но в религиозен контекст носи силно отрицателна конотация.
Семантична характеристика
Ерес семантично означава отклонение от правата вяра и установената истина. в религиозен план ересите са заплаха за единството на църквата. думата предполага осъждане и неприемане от страна на ортодоксалната общност. в преносен смисъл ересите са идеи, които предизвикват силно неодобрение.
Типични словосъчетания
Ерес се среща в следните типични словосъчетания и фрази: