ера – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на ера
Астрологично – в астрологията ерата е голям космически период, свързан с прецесията на равноденствията, при който точката на пролетното равноденствие преминава през определено съзвездие.
2. Значение на ера
Общо значение – продължителен период от време, определен от важно начално събитие и характеризиращ се с определени особености.
3. Значение на ера
Историческо – система за летоброене, започваща от определена отправна точка.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Ера е съществително име от женски род, единствено число. членуваната форма е ерата. множественото число е ери. думата е едносрична с ударение върху единствената сричка. тя е заемка от латински език и е широко разпространена в българския език.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Ера се използва в астрологията за означаване на големите космически цикли на прецесията. думата е ключова при обсъждане на ерата на Водолея и нейните характеристики. в мунданната астрология ерата определя духа на времето за хиляди години. използва се и в ежедневната реч за означаване на значим период. думата е стилистично неутрална и се среща във всички видове текстове.
Семантична характеристика
Ера семантично обозначава обширен времеви период с ясен начален момент. в астрологията всяка ера е свързана с характеристиките на съответния зодиакален знак. прецесионният цикъл от около 26 000 години се разделя на дванадесет ери. преходът между ерите е период на значими глобални промени. думата носи усещане за мащабност и историческа значимост.
Типични словосъчетания
Ера се среща в следните типични словосъчетания и фрази: