епос – Значение на думата в българския речник

съществително име, мъжки род
ѐпос

Какво означава?

1. Значение на епос

Литературно – голямо повествователно произведение в стихове или проза, описващо героични събития и подвизи.

2. Значение на епос

Фолклорно – съвкупност от народни героични песни и сказания на даден народ.

3. Значение на епос

Преносно – мащабно, всеобхватно повествование за значими събития, разказано по величествен начин.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Епос е съществително име от мъжки род, членувано с пълен член -ът и кратък член -а. множественото число е епоси, но се употребява рядко. ударението пада на първата сричка. думата образува прилагателното епически и наречието епически.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Епос се употребява предимно в книжовния и научния стил на българския език. думата е основен термин в литературознанието и фолклористиката. в разговорната реч се използва по-рядко и обикновено в преносен смисъл. прилагателното епически е значително по-широко разпространено в ежедневната употреба.

Семантична характеристика

Епос принадлежи към лексикалното поле на литературните жанрове и формите на словесното изкуство. семантичното ядро включва компоненти на величественост, героизъм и повествователност. думата е заемка от гръцки език, където означава дума, разказ. в българската литературна традиция се свързва с националния героичен епос.

Типични словосъчетания

Епос се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

героичен епос
народен епос
национален епос
античен епос

Свързани думи и синоними