епос – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на епос
Литературно – голямо повествователно произведение в стихове или проза, описващо героични събития и подвизи.
2. Значение на епос
Фолклорно – съвкупност от народни героични песни и сказания на даден народ.
3. Значение на епос
Преносно – мащабно, всеобхватно повествование за значими събития, разказано по величествен начин.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Епос е съществително име от мъжки род, членувано с пълен член -ът и кратък член -а. множественото число е епоси, но се употребява рядко. ударението пада на първата сричка. думата образува прилагателното епически и наречието епически.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Епос се употребява предимно в книжовния и научния стил на българския език. думата е основен термин в литературознанието и фолклористиката. в разговорната реч се използва по-рядко и обикновено в преносен смисъл. прилагателното епически е значително по-широко разпространено в ежедневната употреба.
Семантична характеристика
Епос принадлежи към лексикалното поле на литературните жанрове и формите на словесното изкуство. семантичното ядро включва компоненти на величественост, героизъм и повествователност. думата е заемка от гръцки език, където означава дума, разказ. в българската литературна традиция се свързва с националния героичен епос.
Типични словосъчетания
Епос се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
