епоха – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на епоха
Исторически период – продължителен отрязък от време, характеризиращ се с определени значими събития, процеси и културни постижения.
2. Значение на епоха
Литературна епоха – в литературознанието означава обширен период от развитието на литературата, обединен от общи естетически и идейни принципи.
3. Значение на епоха
Забележителен момент – в преносен смисъл означава значимо събитие или момент, който бележи началото на нов етап в развитието на нещо.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Епоха е съществително име от женски род, единствено число. членуваната форма е „епохата“, а множественото число — „епохи“. думата е заемка от старогръцки чрез латински и западноевропейски езици. ударението пада върху втората сричка. принадлежи към първо склонение на съществителните имена.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Епоха се употребява в научния, публицистичния и книжовния стил на българския език. думата е ключов термин в историографията и литературознанието. в литературната история епохата е най-голямата единица за периодизация. в разговорната реч се използва в израза „прави епоха“ за означаване на значително постижение.
Семантична характеристика
Епоха притежава семантика, свързана с мащабните исторически и културни промени. думата носи конотации на величие, значимост и продължителност. в литературния контекст епохата обхваща цели столетия от развитието на словесното изкуство. семантичното поле включва понятия като период, ера, столетие и цивилизация.
Типични словосъчетания
Епоха се среща в следните типични словосъчетания и фрази: