епк – Значение на думата в българския речник

съществително име
ѐпк

Какво означава?

1. Значение на епк

основно – Народна епическа песен с героично съдържание

2. Значение на епк

лит. – Литературен жанр, характеризиращ се с монументалност и героична тематика

3. Значение на епк

прен. – Нещо грандиозно, величествено по размах и значение

4. Значение на епк

истор. – Древна устна традиция за предаване на героични деяния

Граматична характеристика

Морфологични особености

Епк мъжки род, единствено число, основна форма епк, определена форма епкът. Множествено число епки, определена форма епките. Склонява се по първо мъжко склонение с характерните падежни форми. При словообразуване дава производни като епически, епичен, епичност.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Епк употребява се предимно в книжовен стил и научен регистър при разглеждане на литературни и културни въпроси. Среща се в литературознанието, културологията и историческите изследвания. Подходяща е за официални и академични контексти, рядко се използва в ежедневната разговорна реч. Характерна е за високия стилистичен регистър.

Семантична характеристика

Епк семантично се свързва с понятията героизъм, величие, народна памет и културно наследство. Носи конотации на древност, мъдрост и колективна идентичност. Асоциира се с представите за национални герои, исторически подвизи и културни традиции. В по-широк смисъл символизира всичко монументално и значимо в културното развитие на народите.

Типични словосъчетания

Епк се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

древен епк
народен епк
героичен епк
епически цикъл
епк за герои
средновековен епк
балкански епк
епичен разказ

Свързани думи и синоними