епицентър – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на епицентър
Географски термин – точката на земната повърхност, разположена вертикално над огнището на земетресение, където трусовете са най-силни.
2. Значение на епицентър
Сеизмология – проекцията на хипоцентъра на земетресението върху земната повърхност.
3. Значение на епицентър
Преносно – център, средоточие на събитие, явление или процес с голямо въздействие.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Епицентър е съществително име от мъжки род, членувана форма — епицентърът (пълен член) и епицентъра (кратък член). множествено число — епицентри. думата е съставена от гръцката представка „епи-“ (върху) и „център“. в изречението може да бъде подлог, допълнение или определение.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Епицентър се употребява в научния, публицистичния и разговорния стил. думата е основен сеизмоложки термин, който е навлязъл широко в публицистиката. в преносен смисъл е много продуктивна и се използва за означаване на център на всякакви събития. в българската сеизмология е от особено значение поради честите земетресения в региона.
Семантична характеристика
Епицентър принадлежи към тематичната група на геоложките и сеизмоложките термини. обозначава точката на повърхността, най-близка до огнището на земетресение. семантично е свързана с понятията „огнище“, „земетресение“, „сеизмичен“ и „магнитуд“. преносното значение е много разпространено и описва центъра на важни събития.
Типични словосъчетания
Епицентър се среща в следните типични словосъчетания и фрази: