епитет – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на епитет
лит. – Определителна дума или израз, който характеризира предмет или явление чрез подчертаване на негово качество или свойство
2. Значение на епитет
лингв. – Стилистична фигура, представляваща прилагателно или друга определителна дума, която придава експресивност на речта
3. Значение на епитет
основно – Характеристично определение, което се свързва постоянно с дадено лице, предмет или понятие
4. Значение на епитет
прен. – Прозвище или наименование, което подчертава характерна черта на някого или нещо
5. Значение на епитет
остар. – Похвална или хвалебствена дума, израз на признание или възхвала
Граматична характеристика
Морфологични особености
Епитет мъжки род, броим, склонява се по първо мъжко склонение с наставка -и в множествено число (епитети). Членува се с определителния член -ът (епитетът), а в множествено число с -те (епитетите). Образува се от гръцки корен и се използва предимно в книжовен език.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Епитет употребява се най-вече в литературоведски и лингвистичен контекст при анализ на художествени текстове и стилистични средства. Среща се в учебници по литература, научни статии и критически анализи. В по-широка употреба се използва за означаване на характерни определения в народната поезия и фолклора.
Семантична характеристика
Епитет семантично се свързва с понятията за украса на речта, образност и художественост. Има положителни конотации, свързани с поетичност и естетика. В литературната традиция се асоциира с постоянните епитети в народните песни като ‘бяла мома’, ‘храбър юнак’. Културно се свързва с античната реторика и поетика.
Типични словосъчетания
Епитет се среща в следните типични словосъчетания и фрази: