епископ – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на епископ
Религия – висш духовник в християнската църква, който управлява епархия и има право да ръкополага свещеници и дякони.
2. Значение на епископ
Църковна йерархия – трета и висша степен на свещенството, следваща след дякон и свещеник.
3. Значение на епископ
История – духовен водач на християнска общност от ранната епоха на църквата, приемник на апостолите.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Епископ е съществително име от мъжки род, което се членува с пълен член -ът и кратък член -а. в множествено число приема формата епископи. ударението пада върху втората сричка. думата произхожда от гръцки (ἐπίσκοπος) и означава „надзорник, надзирател“.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Епископ се употребява в религиозен, исторически и официален контекст. в православната църква епископът е глава на епархия и носител на пълнотата на свещенството. в българската история епископите са играли важна роля в църковния и обществения живот. думата се среща и в контекста на шахматната игра, където означава фигура.
Семантична характеристика
Епископ притежава семантика, свързана с духовна власт, управление и апостолска приемственост. думата обозначава висшата степен на свещенството в християнската църква. епископът е пастир на паството в своята епархия. семантичното поле включва понятия като власт, управление, епархия и ръкополагане.
Типични словосъчетания
Епископ се среща в следните типични словосъчетания и фрази: