епилепсия – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на епилепсия
основно – хронично неврологично заболяване, характеризиращо се с повтарящи се епилептични пристъпи, причинени от анормална електрическа активност в мозъка
2. Значение на епилепсия
мед. – мозъчно разстройство с трайно предразположение към генериране на епилептични пристъпи и съответните невробиологични, когнитивни, психологични и социални последствия
3. Значение на епилепсия
спец. – група дълготрайни неврологични нарушения с временни признаци и симптоми от свръхвъзбуда на нервни клетки в мозъка
4. Значение на епилепсия
ист. – „свещена болест“ (morbus sacer) от гръцкото „епиламбано“ – нападам, атака
Граматична характеристика
Морфологични особености
Епилепсия епилепсия е женско съществително име, използвано само в единствено число. склонява се по i-то склонение: епилепсия̀ – епилепсѝята – епилепсѝя – епилепсѝи – епилепсѝя. словообразуването е чрез гръцка позаена основа с суфикс -ия. приема неопределителен член „една епилепсия“ и определителен „епилепсията“.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Епилепсия думата се употребява предимно в медицински, научен и популярен контекст за описание на заболяването. уместна е в професионални текстове, здравни статии и разговорни ситуации за здраве. обхваща формални и неформални регистри, но избягва се в пренебрежителен смисъл поради стигмата.
Семантична характеристика
Епилепсия семантичното поле обхваща неврологията, мозъчните разстройства и пристъпи с конотации на внезапност и хроничност. асоциира се с гърчове, загуба на съзнание и лечение с медикаменти. в културата има исторически препратки към „свещена болест“ и съвременни митове за опасност. преносно може да означава внезапен пристъп на нещо.
Типични словосъчетания
Епилепсия се среща в следните типични словосъчетания и фрази: