епикриза – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на епикриза
мед. – Заключителна медицинска оценка на болестното състояние и лечението на пациент
2. Значение на епикриза
основно – Критичен анализ или оценка на определено явление, процес или случай
3. Значение на епикриза
спец. – Окончателно становище или заключение по даден въпрос
4. Значение на епикриза
прен. – Резюмиране и анализиране на резултатите от дадена дейност
Граматична характеристика
Морфологични особености
Епикриза женски род, единствено число, основна форма епикриза. Множественото число е епикризи. Членува се с определителен член -та (епикризата). Склонява се по първо женско склонение. Словообразувателен анализ показва гръцки произход от επίκρισις, състоящ се от префикс επι- (върху) и κρίσις (преценка, решение).
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Епикриза употребява се предимно в медицински контекст при изписване на пациенти от болница или завършване на лечение. Среща се също в научни и професионални текстове като термин за заключителна оценка. Принадлежи към специализирания медицински регистър, но може да се използва и в по-широк смисъл в академични среди. В разговорната реч се употребява рядко, заместваяйки се с по-общи думи като заключение или резюме.
Семантична характеристика
Епикриза семантично поле обхваща понятия за анализ, оценка, заключение и медицинска документация. Конотира професионализъм, точност и научен подход. Асоциира се с медицинска грижа, завършеност на процес и експертна оценка. В културен план се свързва с високопрофесионална медицинска практика и научна обективност.
Типични словосъчетания
Епикриза се среща в следните типични словосъчетания и фрази: