епиграма – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на епиграма
В литературата – кратко сатирично стихотворение с остроумен и неочакван завършек, насочено срещу конкретно лице или явление.
2. Значение на епиграма
В античната литература – кратък надпис в стихове, първоначално поставян върху надгробни паметници и посветителни предмети.
3. Значение на епиграма
В общоупотребимия смисъл – остроумна, хапеща забележка, насочена срещу определено лице.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Епиграма е съществително име от женски род, което се членува с определителен член -та. множественото число е епиграми. думата произхожда от гръцкото epigramma, което означава надпис. тя се използва предимно в книжовния и научния стил на езика.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Епиграма се употребява в литературознанието като термин за конкретен поетичен жанр. в българската литература жанрът е развит от Христо Ботев и други автори. думата се среща и в публицистиката за означаване на остроумна критична забележка. в разговорната реч се използва по-рядко.
Семантична характеристика
Епиграма принадлежи към семантичното поле на краткостта и сатиричността. думата предполага остроумие, лаконичност и язвителност. в литературен контекст епиграмата е близка до афоризма, но винаги е в стихотворна форма. семантично е свързана с понятията сатира, пародия и хумор.
Типични словосъчетания
Епиграма се среща в следните типични словосъчетания и фрази: