епиграф – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на епиграф
В литературата – кратък цитат или надпис, поставен в началото на произведение или глава, който насочва към основната тема или идея.
2. Значение на епиграф
В историята – древен надпис върху камък, метал или друг траен материал, който е обект на изучаване от епиграфиката.
3. Значение на епиграф
В общоупотребимия смисъл – мото, което предшества текста и задава тон или контекст за неговото възприемане.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Епиграф е съществително име от мъжки род, което се членува с пълен член -ът и кратък член -а. множественото число е епиграфи. думата произхожда от гръцкото epigraphe, което означава надпис. тя се използва предимно в книжовния и научния стил.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Епиграф е специализиран термин в литературознанието. думата се среща при анализ на структурата на художествени произведения. в литературния анализ епиграфът се разглежда като ключ към смисъла на текста. в разговорната реч думата се използва по-рядко, но е позната на образованите читатели.
Семантична характеристика
Епиграф принадлежи към семантичното поле на цитирането и въвеждането. думата предполага кратък, съдържателен текст, който предхожда основния. епиграфът създава интертекстуална връзка между произведения. семантично е свързан с понятията цитат, мото и въведение.
Типични словосъчетания
Епиграф се среща в следните типични словосъчетания и фрази: