епифора – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на епифора
В литературознанието – стилистична фигура, при която се повтаря една и съща дума или група думи в края на последователни стихове, изречения или фрази.
2. Значение на епифора
В реториката – риторичен похват за усилване на емоционалното въздействие чрез повторение на завършека на изказването.
3. Значение на епифора
В поезията – композиционен елемент, който създава ритмична завършеност и музикалност на стиховете чрез еднакви окончания на строфите.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Епифора е съществително име от женски род, членувана форма — епифората. образува множествено число епифори, членувано — епифорите. думата е заета от гръцки език и се използва предимно в книжовния стил. не се изменя по степени на сравнение, тъй като е съществително име.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Епифора се употребява главно в литературоведски и лингвистични текстове. думата принадлежи към специализираната терминология на стилистиката и поетиката. среща се в учебници по литература, научни статии и критически анализи. използва се за означаване на конкретен стилистичен похват, противоположен на анафората.
Семантична характеристика
Епифора принадлежи към семантичното поле на стилистичните фигури и риторичните похвати. думата е антоним на анафора, при която повторението е в началото. семантично е свързана с понятията за ритъм, повторение и поетическа структура. в по-широк смисъл означава всяко завършващо повторение в устна или писмена реч.
Типични словосъчетания
Епифора се среща в следните типични словосъчетания и фрази: