ензим – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на ензим
основно – биологично активна молекула, обикновено белтък, която катализира специфични биохимични реакции в живите организми.
2. Значение на ензим
спец. – органично вещество, произвеждано от живите клетки, ускоряващо обмяната на веществата в клетките.
3. Значение на ензим
биохим. – холоензим, състоящ се от апоензим и кофактор, функциониращ като катализатор.
4. Значение на ензим
биол. – фермент, съдържащ се в животински и растителни организми, важен за метаболизма.
5. Значение на ензим
техн. – изкуствен ензим или рибозим с каталитична активност извън естествените процеси.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Ензим ензим е мъжки род, отхождащо по VII склонение с основа на -им. образува множина ензими, допуска членуване -ът, -те. словообразуването е чрез гръцки корен, няма спрегаемост като глагол.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Ензим употребява се предимно в научни, биологични и медицински контексти като терминология. уместна е в академични текстове, учебници и специализирана литература. рядко се среща в разговорния език поради техническия си характер.
Семантична характеристика
Ензим свързана е с областта на биохимията и биологията, асоциира се с метаболизъм, катализа и клетъчни процеси. има положителни конотации като жизнено важен елемент за живота. преносно може да се използва за метафори на ускоряване в технически контексти.
Типични словосъчетания
Ензим се среща в следните типични словосъчетания и фрази: