емолиент – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на емолиент
мед. – Който омекотява, успокоява или овлажнява кожата и лигавицата
2. Значение на емолиент
прен. – Който успокоява, смекчава или облекчава нещо
3. Значение на емолиент
фарм. – Вещество с омекотяващо и овлажняващо действие върху тъканите
4. Значение на емолиент
козм. – Продукт или съставка, която хидратира и подобрява състоянието на кожата
Граматична характеристика
Морфологични особености
Емолиент прилагателно име от мъжки род, което се склонява по образец на смесените прилагателни. В множествено число получава формите емолиенти (м. р.), емолиентни (ж. р.) и емолиентни (ср. р.). Членува се с постпозитивен определителен член -ът/-та/-то. При субстантивация функционира като съществително име от мъжки род.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Емолиент използва се предимно в медицински и козметичен контекст при описване на продукти и вещества с овлажняващи свойства. Често се среща в професионална литература, фармацевтични описания и козметични етикети. В ежедневната реч се употребява по-рядко, като се заменя с по-общи термини като „овлажняващ“ или „омекотяващ“. Характерен е за научно-техническия стил и специализираната терминология.
Семантична характеристика
Емолиент семантично поле обхваща понятията за грижа, лечение, облекчение и възстановяване. Свързва се с концепциите за здраве, красота и комфорт. В преносен смисъл може да се асоциира с всичко, което донася успокоение и облекчение. Културно се свързва със съвременните тенденции за грижа за кожата и превантивна медицина. Конотациите са предимно положителни, свързани с благополучие и самогрижа.
Типични словосъчетания
Емолиент се среща в следните типични словосъчетания и фрази: