емфизем – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на емфизем
основно – патологично състояние, при което е налице повишено съдържание на въздух в даден орган или тъкан
2. Значение на емфизем
мед. – необратимо разширение на въздушните пространства дистално от терминалните бронхиоли, придружено от разрушаване на алвеоларните стени без фиброзиране
3. Значение на емфизем
спец. – белодробен емфизем, засягащ алвеолите и водещ до намаляване на газообмена
4. Значение на емфизем
спец. – подкожен емфизем или медиастинален емфизем, при които въздух навлиза в тъкани извън белите дробове
5. Значение на емфизем
спец. – вторичен емфизем, усложнение на хроничен бронхит или астма
Граматична характеристика
Морфологични особености
Емфизем емфизем е съществително име от мъжки род, тип 7 по класификацията на българските речници. образува се от гръцка заемка с ударение на втората сричка и се членува редовно: емфиземът, емфиземи, емфиземите. склонява се стандартно за мъжки род без зовителна форма, с възможности за сричкопренос: ем-фи-зем.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Емфизем употребява се предимно в медицински и научни контексти като термин за респираторни заболявания. уместна е в професионална медицинска литература, диагнози и консултации, като обхваща формален и научен регистър. рядко се среща в разговорния език, освен при обсъждане на здравословни проблеми.
Семантична характеристика
Емфизем семантичното поле обхваща патологични процеси на наддуване и разрушаване на тъкани поради натрупване на въздух. асоциира се с конотации на необратими промени, задух и хронични белодробни заболявания, често свързани с пушене. преносно може да намеква за ‘надутост’ в метафоричен смисъл, но основно остава медицински термин без силни културни препратки.
Типични словосъчетания
Емфизем се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
