ембарго – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на ембарго
спец. – държавна забрана за внос или износ на стоки, валута или ценности към или от определена страна в международното право.
2. Значение на ембарго
полит. – мерка за налягане върху държава с цел промяна на политиката ѝ чрез икономически натиск.
3. Значение на ембарго
иконом. – забрана на търговия с дадена страна за защита на собствени интереси или отговор на конфликти.
4. Значение на ембарго
правен – юридическа забрана от правителството за търговски операции с чужбина.
5. Значение на ембарго
прен. – пълна забрана или спиране на всякакъв вид дейност или обмен.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Ембарго ембарго е съществително име от среден род, използвано само в единствено число, без множествено число в стандартния език. склонява се по тип 54: ед.ч. емба̀рго / емба̀рго-то, мн.ч. емба̀рга / емба̀рга-та. образува прилагателно емба̀ргов, емба̀ргова, емба̀ргово (мн. емба̀ргови), използвано за описание на свързани обекти като ембаргова стока. заемка от итал. embargo без морфологични особености в словообразуването.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Ембарго употребява се предимно в специализирани контексти като политика, икономика и международно право в книжовен и публичен стил. уместна е в медийни текстове, официални документи и научни анализи, където се обсъждат санкции и търговски отношения. рядко се среща в разговорния език поради терминологичния си характер, но е разбираема в широк регистър.
Семантична характеристика
Ембарго семантичното поле обхваща забрани и санкции в международните отношения с конотации на конфликт, натиск и изолация. асоциира се с геополитически кризи като ембаргата срещу Ирак или Югославия и исторически събития като Наполеоновото континентално затваряне. преносно означава пълно спиране на дейност, често с негативни икономически последици.
Типични словосъчетания
Ембарго се среща в следните типични словосъчетания и фрази: